Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Google SketchUp 7

През изминалата година в няколко статии засегнахме темата за триизмерните изображения. И понеже това е една неизчерпаема и много любопитна материя, ще продължим да дообогатяваме знанията ви с най-актуалното по въпроса.

Професионалните програми от типа AutoCAD, ArchiCAD, Autodesk 3ds Max Design, Maya и др., които работят с триизмерни изображения (за по-кратко ще изписваме 3D), са не само много скъпи, но и доста сложни. Те са неразбираеми за средностатистическия потребител по много причини и на първо място поради характера на изобразяване на самите обекти и това, че не всеки човек се справя добре с пространственото мислене или в работата в трикоординатна система. Проблем са и сериозните системни изисквания на тези програми. Всичко това създава един омагьосан кръг, който определено ограничава творческите пориви на много потребители. Затова съвсем резонно обръщаме повече внимание на безплатните програми за обработка на 3D изображения, които могат да се намерят в глобалната мрежа. Сред тях особено внимание привлича безплатната версия на Google SketchUp. Нейното седмо издание е идеалното средство за лесно и безпроблемно създаване, редактиране и разпространение на 3D модели. И най-важното – не е необходимо да сте супер специалист в областта на триизмерното моделиране. Програмата е толкова интуитивна, че всеки с малко над базовите компютърни знания би могъл сам да създаде свой собствен модел.

За професионалистите пък се предлага Google SketchUp Pro 7, която разполага с повече и по-мощни функции за моделиране и обмен на 3D модели. Разбира се, тя е платена.

Но преди да се превърнем в професионалисти, е необходимо да положим доста усилия да развием
познанията си и Google SketchUp е идеално средство по пътя към постигането на тази цел. Освен
интуитивният дизайн и многото възможности за триизмерно моделиране това, което отличава Google SketchUp 7 от други подобни програми, е изключително удобният механизъм за публикуване и обмен на готовите модели. Широко развити са и възможностите за търсене на готови обекти в библиотеката на сайта Google 3D Warehouse (http://sketchup.google.com/3dwarehouse) и публикуването в системата Google Earth на създадените от нас. Характерна особеност на програмата е автоматичното разделяне на линиите на части (отрези) в местата, където те се пресичат с други линии в една равнина, което значително опростява работата с обектите. Много усъвършенствана е и функцията за мащабиране. Например, ако увеличите височината на една стълба, програмата автоматично ще добави нови стъпала, а няма да промени височината на вече съществуващите.

Програмата включва и някои много удобни динамични компоненти за специфични обекти. Това са т.нар. 3D модели с предварително зададени модели на поведение, които повишават реализма на създадените 3D сцени. Например при маркирането с компютърната мишка на вмъкната в проекта врата тя се отваря или затваря, като по този начин се имитира реалното поведение на обекта.

Струва си да се подчертае, че вътрешният за Google SketchUp 7 файлов формат SKP е съвместим между Windows и Mac версиите на продукта. Естествено, продуктът има и някои ограничения. Така например изображения или текстури в BMP формат не могат да се възпроизвеждат в неговата Mac версия. Максималният размер на изображенията, които се импортират под формата на картинки или текстури, е 1024х1024 пиксела. Ако ви се налага да вмъкнете по-големи файлове, програмата ще намали автоматично пикселите, като преоразмери изображението по билинеарния метод. В такъв случай, ако желаете да постигнете по-високо качество, добре е това преоразмеряване да се извърши предварително във Photoshop например.

За по-ефективната работа с програмата и изобщо с 3D изображенията като цяло е препоръчително графичната карта на компютъра ви да поддържа OpenGL. За да сте сигурни, че това е така, преди да започнете работа с Google SketchUp, премахнете отметката в Use hardware acceleration от менюто Window/Preferences/OpenGL на програмата.

Готовите файлове се съхраняват във вътрешния за програмата файлов формат SKP и могат да се експортират в 3DS, DWG, DXF, FBX, OBJ, VRML и XSI формати. Освен 3D могат да се експортират и 2D моделите в разнообразни файлови формати както в DWG, DXF, 3DS, DEM, DDF, така и във всички
графични формати – JPG, PNG, TIF, BMP. За публикуване в Google Earth файловете се експортират във формат KML.

Най-общо казано, с Google SketchUp 7 можете да изготвяте 3D модели най-вече по време на подготвителната фаза на архитектурния дизайн, различни фази на изготвянето на механични и машинни
елементи, панорами и общи планове на селища и райони, 3D модели от дърво, на къщи, гаражи, кораби, лодки, игри и много други. И тъй като възможните приложения на програмата е трудно да се обхванат в една статия, тук ще посочин само основните моменти и елементи, които трябва да познавате, за да започнете работа с нея. А след тези първи стъпки оставяме нещата във вашите ръце и въображение.

Интерфейс

При стартиране на Google SketchUp 7 се отваря диалогов прозорец, в който от секцията Template имате възможност да определите на каква основа (подложка) да работите. Изборът се определя от това каква задача сте си поставили и в какви мерни единици сте свикнали да „мислите“ и съответно да работите. Според българските стандарти се работи по международната система SI, което означава да измервате обектите и разстоянията в метри, сантиметри или милиметри. В Обединеното кралство и САЩ все още се работи във футове или инчове.

  • Simple Template (основна) – подложка, която включва основните стилове, вградени в програмата, прости цветове и мащабиране в метри или инчове.
  • Architectural Design – подходяща за архитекти и интериорни дизайнери. Подложката е в милиметри или инчове.
  • Google Earth Modeling – за модели, които се разработват за публикуване в мрежата на Google Earth – отново в метри или инчове.
  • Engineering – за инженери – във футове (feet) или метри.
  • Product Design and Woodworking – за продуктови или мебелни дизайнери – в инчове или милиметри.
  • Plain View – ако желаете да започнете работата върху проекта си в една равнина (2D) и в метри или инчове.
  • Beginning Training – подходяща за съвсем начинаещите.

Ние ще изберем да работим в архитектурна подложка и измерване на разстоянията и размерите
на обектите в милиметри. След селектиране на желаната секция се натиска бутон Start using SketchUp. Така се отваря основният диалогов прозорец на програмата. Традиционно в горната част са разположени менютата, вляво на екрана е панелът с инструментите, с които ще разполагате в процеса на работа, а цялото останало пространство е работно. В него изчертавате всичките си модели. Координатната система подсказва, че проектирането ще е в 3D режим. Координатите са линии, които са взаимно перпендикулярни една на друга в трите основни направления x, y и z1.

Изображението на човек в точката им на пресичане допълнително придава усещане за триизмерност.
За по-лесно координатите са оцветени в три различни цвята. Направлението x е червена, y – зелена, а височината z – синя. В положителна посока те са изобразени с плътни линии, а в отрицателна с пунктир.

В долния десен ъгъл се намира полето, наречено Measurements Toolbar (размери). В него се изобразяват разстоянията и размерите на обектите в реално време (докато чертаете или рисувате). Освен да измервате разстояния и задавате координати, в него можете също така да въведете и ваши собствени стойности, за да дадете точни размери на предварително селектиран обект.

Изчертаване на прости геометрични форми

Простите геометрични форми се изчертават първоначално в двуизмерно пространство – обикновено
в равнина XY. За целта се използват инструментите: Pencil (молив), Circle (кръг), Arc (дъга), Rectangle (правоъгълник), Polygon (многоъгълник), Freehand (свободна форма). С тях се работи по един и същ начин. Селектира се съответният инструмент от палитра Tools, при което показалецът на мишката добива избрана форма. Ако е Circle – той е кръг, ако е Rectangle – правоъгълник и т.н. С показалеца
на мишката се щраква в равнината XY и се изтегля настрани. По този начин се изчертава всяка
една фигура. Особеното е това, че кръг или многоъгълник например се изчертават при изтегляне на курсора на мишката от центъра навън. Квадрат (правоъгълник) пък се изчертава с начална точка в някои от върховете му и изтегляне на фигурата с мишката диагонално на поставения връх.

Ако не се упражнявате, а имате реална задача, то най-вероятно ще желаете да начертаете своята
фигура с точни параметри (размер и координати). Задаването им става в поле Measurements Toolbar в долния десен ъгъл на екрана. Селектирате например инструмент Circle, щраквате с мишката на мястото, където искате да поставите центъра и от клавиатурата въвеждате стойността на радиуса му. След това натискате Enter и с това операцията приключва. При правоъгълника е същото, само че се въвеждат последователно числовите стойности за двете му страни, разделени със запетайка. Начинът на изписване е следният: 20’ = 20 фута, 20’’ = 20 инча, 20 cm = 20 сантиметра, 20.5 m = 20,5 метра. За да излезете от режима на инструмента, който сте използвали, натиснете Esc от клавиатурата.

Изчертаването на арки е малко по-специфично, но не защото е много сложно, а защото има повече
компоненти. Една арка се състои от множество линии (сегменти), които могат да се разглеждат като самостоятелни арки. Но като цяло линията се състои от начална точка, от крайна точка и изпъкнала страна на кривата. Разстоянието между началната и крайната точка е хорда. И така, селектираме инструмента Arc. Щракваме с мишката в точката, която ще бъде начална, преместваме курсора до крайната точка, изчертавайки хордата, и отново щракваме. Получава се права линия. Преместваме курсора перпендикулярно на линията, за да определим изпъкналостта. След като нагласим желаната форма, щракваме отново и така завършваме дъгата. Ако ще въвеждате стойности в поле Measurements, първо трябва да определите началната точка, след това въвеждате стойности на хордата (Length) и натискате Enter. Следва определяне на посоката на изпъкналостта и въвеждане на стойността и (Bulge). С натискане на Enter дъгата е готова.

Инструмент Push/Pull

Най-бързият начин за създаване на обемна от равнинна фигура е използването на инструмента Push/Pull. Например ако имате изчертан кръг, съвсем бързо можете да го превърнете в цилиндър. За целта селектирате инструмента Push/Pull, щраквате на произволно място във фигурата с мишката и започвате да плъзгате нагоре. Така се създава обем. Ако плъзнете надолу, ще отнемете от височината. Инструментът може да се прилага на всички създадени от вас форми (правилни или неправилни). Единственото условие е фигурата да е затворена. С помощта на Push/Pull се създават и най-различни форми, включително и отвори (дупки) във вече съществуващи обекти.

Компоненти

В процеса на работа един модел се получава от множество обекти и форми, манипулирани по най-различни начини. По подразбиране, когато два обекта се долепят, всичките компоненти се обединяват и се възприемат като едно цяло. Но ако ви се наложи да преместите тази „групировка“, без да изпуснете някой елемент „по пътя“, е желателно да обвържете всичко в общ компонент. Това става чрез селектиране на композицията и маркиране с десен бутон на мишката на Make Components (G) от контекстното меню. Компонентите са много полезни особено когато се налага да правите копия на модела (ако няма да го копирате, просто го групирайте – Make Group).

Ако впоследствие ви се наложи да правите промени по геометрията на компонента, е нужно само да изберете Edit Component от контекстното меню. Когато редакцията приключи, селектирате Close Component и така отново създавате от множество елементи един общ обект. Всички компоненти се записват в библиотеката Window/Components.

Оцветяване

След селектиране на инструмента Paint Bucket от панела с инструменти на програмата се отваря
палитра, в която под формата на групирани тематично библиотеки са поместени текстурите и цветовете на различни видове материали, с които имате възможност да придадете по-реалистичен вид на вашите обекти. Библиотеките по подразбиране са: Asphalt and Concrete, Blinds, Brick and Clodding, Cаrpet and Textiles, Colors, Colors named, Fencing, Graundcover, Мarkets, Metal, Roofing, Sketchy, Stone, Tile, Translucement, Vegetation, Water, Wood. С тяхна помощ може да се оцвети целият обект или дадени негови елементи. В секцията Edit на палитрата се намират основните опции на всяка една избрана текстура, които могат да бъдат променени. Направените промени се извършват веднага и се виждат на екрана в реално време.

Изобразяване на обекта в 3D пространството

SketchUp използва метода на изглед от виртуална камера, за да ни покаже как всъщност изглежда
изчертаният от нас обект. За по-лесното визуализиране се използват няколко инструмента – Orbit, Pan, Zoom, Zoom extents.

Orbit Tool – служи за завъртане (въртене) на камерата около модела. Използва се обикновено за бърз преглед в процеса на работа на това как изглежда обектът от всички страни. След селектирането му показалецът на мишката се променя на две преплетени стрелки. Щраквате с него в произволна
точка и го премествате в желаната посока, при което пространството се завърта около центъра си (мястото на пресичане на трите цветни координатни оси). Както вече споменахме, инструментът се използва изключително в процеса на работа. Затова е направено следното улеснение: ако в даден момент използвате например инструмент Circular (кръг), само с натискане на средния бутон на мишката
(скрола), показалецът ще се видоизмени и ще имате достъп до Orbit Tool. След отпускане на скрола показалецът ще възстанови първоначалния си вид – Circular. Това е едно от основните предимства при използване на програмата SketchUp с Windows.

Pan Tool – ръчичката се използва, за да местите погледа на камерата в хоризонтална или вертикална посока. И тук, както и при Orbit Tool и Zoom Tool, се поддържа мишка с три бутона. Принципът е същият, само че освен да задържите скрола, трябва едновременно с това да натиснете и бутон Shift от клавиатурата. По този начин показалецът на мишката се променя от активния в момента инструмент на Pan Tool. След приключване на „огледа“ и отпускане на бутоните отново ще имате възможност да използвате селектирания в началото инструмент.

Zoom Tool – служи за приближаване/отдалечаване на изгледа спрямо наблюдателя. При селектирането му показалецът ще се промени на лупа и чрез провлачване към вас ще отдалечава начертаните обекти, а в обратна посока ще ги приближава. И тук се поддържа трибутонна мишка. В този случай освен да задържите скрола натиснат, за да отдалечавате/приближавате обекти, ще се наложи и да го „скролнете“ (завъртите) напред или назад.

Zoom Extents Tool – с помощта на този инструмент изгледът на работната област ще стане такъв, че всички обекти в нея да са максимално приближени и центрирани на екрана на монитора.

Динамични компоненти

Dynamic Components са готови обекти, които можете да използвате, за да поставите в своята композиция. Библиотеката със заготовки се намира в Window/Components. Всеки обект от нея може да се вмъкне в оригиналния си вид или да се видоизмени според желанията и потребностите ви за конкретния случай. Освен обектите от библиотеката по всяко време можете да добавите и ваши, създадени в процеса на работа от вас самите. Основните обекти са групирани тематично в следните библиотеки – Components Sampler, People, Architecture, Landscape, Constructions, Polyground и Transportation.

Голяма част от динамичните обекти могат да се редактират автоматично от програмата, след като размерът им се промени със Scale Tool. Такива например са стълбите (коригира се броят на стъпалата), диваните (броят на възглавниците), оградите (броят на коловете) и др. Това се налага от въведените стандарти по отношение на специфичните динамични обекти. Да вземем за пример стълбището. Не е приемливо, ако с увеличаване на дължината му, се променя и размерът на самите стъпала. Те биха станали по-високи, което е изключително неудобно и нефункционално. Именно по тази причина са въведени и споменатите по-горе коригиращи критерии за специфични обекти.

За всички останали обекти опциите, които могат да се променят, са различни. Можете да ги откриете
в Widow/Components Options и да ги използвате, за да видоизмените всяка заготовка според конкретния случай.

Съществуват и т.нар. анимирани динамични обекти, които се „раздвижват“ при щракване с инструмента
Interaction върху тях. За пример ще вземем една обикновена врата, която се отваря или съответно затваря при селектирането и. Такива обекти обикновено пресъздават предмет от реалния живот като: врати, прозорци и други подобни. Инструментът Interact се намира в Tools/Interact.

Вмъкване на 3D модел в Google Earth

Традиционната практика при визуализиране на готови архитектурни проекти е следната. Изготвя
се 3D модел, който се „поставя“ в симулирана околна среда, включваща растителност (дръвчета или храсти), хора, улици и други подобни елементи. Разбира се, това съвсем не е достатъчно, за да се добие представа за това как би изглеждала дадена сграда в реалната Ӝ среда. Както вече споменахме, Google SketchUp е интегриран с глобалната мрежа на Google Earth и това е едно от големите и неоспорими предимства на тази програма за визуализации. Всеки готов обект може да се „внедри“ на точното място или терен, за което той е проектиран и подготвен от създателите си. Методът за качване на готов модел в Google Earth е лесен, но трябва да се спазва следната последователност (за илюстрация ще използваме предварително проектирана сграда, качена за свободно
сваляне в библиотеката на Google 3D Warehouse):

Отварят се последователно програмите Google SketchUp и Google Earth.

След тази предварителна подготовка в програмата Google SketchUp избирате: Tools/Google Earth/Get Current View, за да импортирате секцията от терена, който подбрахте преди това в Google Earth. Обектът се поставя в центъра на избраната площ и може допълнително да се донамести на точното си място, като използвате инструментите Move, Rotate или Scale.

Обратната операция по поставяне на вашия модел от Google SketchUp в Google Earth е много подобна на представения пример. След като отворите файла с вашия 3D модел в SketchUp, избирате Tools/Google Earth/Place Model. След тази операция автоматично бивате прехвърлени в програмата Google Earth, където предварително сте определили на екрана мястото, на което ще импортирате сградата или обекта. Поставеният на това място модел е видим в този си вид само от вашия компютър и само за вас. Ако желаете да го споделите, е необходимо да го качите в Google 3D Warehouse или да изпратите картинка или линк към него по електронна поща.

 
07.09.2011.
Автор: Диляна Чохаджиева
0 Коментари
Таг :

Практика, Софтуер

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар