Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Баркодовете

2010 година е и за никого не е тайна, че живеем в консуматорско общество. Супермаркетите са препълнени с хранителни стоки, всеки месец се открива нов мол, навярно никой не би могъл да каже колко вериги за бързо хранене или бензиностанции има на територията на страната. Вече нищо не липсва на пазара, няма безкрайни опашки за хляб и мляко, за телевизори или килими пред единствения универсален магазин в града. Стоки, стоки, стоки с най-различни цветове, размери, качество, цени, производители… Истинска джунгла за „бедния“ потребител. А от какво всъщност се нуждае той – достатъчно информация, приемлива цена и гаранция за добро качество. Но ако погледнем опаковката на произволна хранителна стока например, ще открием върху нея изписани безкраен ред от Е-та и химични съединения. В повечето случаи липсва дори цената, но онова, което неизменно присъства
върху всички опаковки, независимо дали са хранителни стоки, козметика, техника или книги, е баркодът. Но защо той се намира там, след като не указва цената на продуктите, и каква е неговата роля?

Това, което потребителите знаят за шифрите е, че трябва да са в добро състояние, за да може касиерът да маркира продукта. Обикновено „разчитането“ се извършва с помощта на четящи устройства – скенери, които регистрират номера и го изпращат в централния POS (Point of Sale) терминал на магазините. Това е своеобразна база от данни, където предварително срещу всеки номер е определена цена за стоката. Оттам обработената информация се препраща обратно на касата, където касиерът получава данни за стойността на конкретния продукт. Този метод позволява цената да бъде променяна по всяко време, когато това се налага, защото ако тя е генерирана в самия баркод, корекцията
и би била много сложна.

С напредването на съвременните технологии и най-вече на мобилните потребителят може да получава информация за интересуващите го продукти по всевъзможни начини – включително и онлайн в магазина, в който се намира. Това, което трябва да притежава, е мобилен телефон с връзка с Интернет. И, разбира се, стока с валиден баркод върху опаковката и.

Но преди да посочим начина на получаване на информация, нека първо разкрием какво се крие зад тайнствените линии на баркода и как се генерират те.

Баркодът

представлява ЕГН-то на стоката, т.е. нейният идентификационен номер или код. Той, както и при хората, еднозначно идентифицира всеки един артикул. Цялата информация за продукта се съдържа в базата от данни на фирмата, под чиято марка той е регистриран. Маркировката най-често е под формата на вертикални успоредни линии с различна дебелина, откъдето идва и наименованието barcode (bar от английски – решетка). Разбира се, освен стандартните „зебри“, съществуват и баркодове с форма на концентрични окръжности или точкови матрици. Независимо от вида си обаче, като цяло всички те са едно и също нещо – система за кодиране на стоките. Щрихите се разчитат от специализирани оптични сканиращи устройства, снабдени със собствен софтуер, наречени баркод четци.

По данни от „Уикипедия“ първите баркодове са създадени и патентовани от Единен съвет по кодиране (UCC, Uniform Code Concil), преименуван впоследствие на GS1 US през 1949 година под името Универсален продуктов код (UPC, Universal Product Code). През 1977 година такава система се въвежда и в Европа – EAN (European Article Numbering).

Близо 20 години по-късно, през 1991 г., американската и европейската организация подписват договор за съвместимост между двете системи за кодиране. Създава се GS1 – глобална организация, създаваща и внедряваща стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щабквартирите на GS1 са в Брюксел, Принстън и Ню Джързи. Официален представител на България в GS1 е Българска търговско- промишлена палата (www.gs1bg.org, www.bcci.bg).

В системата GS1 се употребяват няколко вида баркодове – EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14, DataBar, Data Matrix и др., които имат различна структура. За печатните издания са обособени два отделни баркод стандарта – ISBN и ISSN.

– EAN-13 е най-широко разпространеният баркод. Състои се от 13 цифри. Първите три указват страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката. Важно е да се отбележи, че не е задължително това да е страната, в която стоката е произведена, а мястото, където фирмата е регистрирана. За България цифрата е 380, за Гърция е 520, за Румъния е 594, за Турция са 868/869, за Италия са 800/839, за Германия са 400/440, за Франция са 300/379, за Великобритания са 500/509 и т.н. Следват от 4 до 6 цифри, определени от националната GS1 организация, които са уникалният код на производителя, а след това е номерът на артикула, описан с 3 до 5 цифри. Най-накрая е контролната цифра, която се изчислява по алгоритъм от предхождащите я цифри в номера, и се използва, за да гарантира, че баркодът е правилно сканиран или че номерът е правилно композиран.

Стандартно номиналният размер на баркод от типа EAN-13 е 37,29х25,91 mm; височината на щрихите трябва да е 22,85 mm, а препоръчителното разположение – в долен десен ъгъл от задната страна на опаковката.

– EAN-8 има по-малки размери от EAN-13, респективно се използва за маркиране на по-малки опаковки. Състои се от 8 цифри. Първите три отново са за страната производител, следват 4 цифри за номера на артикула и накрая е разположена контролната цифра. Неговите номинални размери са 26,73х21,31 mm при височина на щрихите 18,23 mm и предпочитано разположение в задния долен ъгъл.

UPC-A има 12 цифри, разпределени в три групи, като не се предвижда да се означава държавата. Първата група е от 6 до 9 цифри и представлява UPC фирменият префикс. Втората е за номера на артикула – от 2 до 5 цифри. Накрая е контролната цифра. UPC-A баркодът е с номинални размери
37,29х26 mm.

UPC-E е с почти наполовина по-малък номинален размер от UPC-A – 22,11х26 mm. Съставен
е от 8 цифри. Принципът на подредба на цифрите е както и при UPC-A.

GS1-128 е баркод, който по принцип не е предназначен да се сканира от касите в магазините за продажби на дребно. Проектира се така, че размерът да може да се увеличава от 25% до 100%. Има променлива дължина, според броя и вида на представените и кодирани знаци. Минималната височина на щрихите трябва да е 32 mm.

ITF-14 служи за кодиране на идентификационни номера, които не преминават през касите за продажба, т.е. подходящ е за кашони. Номиналните размери са 142,75х32,00 mm, минималната височина на щрихите – 32 mm, разполага се на отстояние, по-голямо от 19 mm от вертикалния ръб на кутията. Препоръчва се увеличение от 100%.

DataBar се използва за маркиране на малки по размери продукти, които въпреки всичко се нуждаят от кодиране на повече информация (сериен номер, номер на партида, срок на годност и др.) или за трудни за маркиране продукти като бижута и козметика. Това решение е подходящо за бързо проследяване на артикулите, за бързо оборотни или фармацевтични стоки.

Data Matrix е двумерен матричен баркод символ, използващ се за маркиране на стоки в здравеопазването, които не минават през POS терминали. За сканирането му се използват не оптични, а двумерни скенери и баркод четци, работещи на принципа на цифровата камера. Предимството му е, че позволява запис на голямо количество информация върху малка площ – до 3116 цифрови или 2335 буквено-цифрови символи, разположени в квадратно поле с размери от 10 реда х 10 колони до 144 реда х144 колони. Отляво на символа има позиционираща рамка L, а от останалите страни се предвижда светла зона.

Баркодовете в системата на GS1 като цяло служат за идентифициране и представяне на информацията за дадена стока в електронен вид във всяка точка по веригата за снабдяване (търсене, предлагане, получаване на стоки, складиране, изпращане, на касите при търговията на дребно). Основната им цел е да се намали човешката намеса в процесите по придвижване на стоките от едно място на друго. След регистрация за членство в Националната организация GS1 (или в световната GS1) всяка фирма може да получи уникални номера за своите стоки и ще и бъде определен персонален фирмен префикс. Обикновено притежателят на търговската марка, независимо къде е произведен даденият продукт, отговаря за това да му бъде издаден номер. Както вече споменахме, префиксът за България е 380. Информация за продукти, започващи с номер 380, може да се намери на страницата на GS1 България в раздел „Каталог на членовете“, а за продукти от света – чрез търсене в глобален регистър (GEPIR) или на страницата www.gepir.org. Фирмите, независимо дали са производители или дистрибутори на стоки, имат изградени свои собствени бази от данни, в които се съдържа цялата информация за стоките и предмета на тяхната дейност. Глобалната мрежа за синхронизация на данни GDSN (Global Data Synchronisation Network) е система, в която е събрана огромно количество информация за най-различни стоки от целия свят. Тя използва персоналната информация от отделните фирми, членуващи в мрежата, за да изгради собствената си база и да я споделя едновременно с всички, които се интересуват от нея. Именно такава синхронизация на данни позволява на всички фирми, участващи в мрежата, да разполагат с актуална информация, защото промените, например в цената на дадена стока от определена фирма, автоматично стават достъпни за нейните търговски партньори. GDSN от своя страна
гарантира, че данните, които се обменят между търговските партньори, са точни и в съответствие
с универсално поддържани стандарти.

След цялата информация за стандарти и кодове навярно вече се чудите как един обикновен потребител би могъл да се възползва от всички тези данни. Отговорът е GS1 MobileCom. Това е инициатива, чиято идея е да предостави достъп до информацията за продуктите директно до крайните
потребители чрез мобилните им телефони. Най-после доживяхме момента, в който крайните потребители и бизнесът си „подават ръка“, за да работят заедно. И това се постига на базата на общодостъпна информация и отворени стандарти. Тази услуга е много добре приложима и за подобряване ефективността на работа на по-дребните производители и търговци (т.н. гаражни и квартални магазинчета), които нямат изградена система за електронен обмен на данни за автоматизиране на работата си.

Инициативата се основава на това, че много голям процент от потребителите притежават мобилни телефони с камера. Именно тази камера може да се използва като скенер на баркодовете, разположени върху опаковките на съответната стока. По този начин те ще могат да получат мигновено информация от Глобалната мрежа за синхронизация на данни, но представени в по-персонализиран формат – например
съдържание на продукта, хранителна информация, наличие на алергени, качества, промоции, цени и разпространителска мрежа. За съжаление много малко български фирми участват в тази международна система, но ако вземете която и да е чужда стока, ще се уверите сами колко предимства ще откриете.

За достъп до GS1 MobileCom е необходимо да инсталирате някоя от специализираните програми за разчитане на баркодове от мобилен телефон. Тъй като вълната за разчитане на информацията, стояща зад баркодовете, е заляла цял свят, лесно ще откриете приложения, които да ви свършат работа. При произволно търсене в Мрежата ние открихме много програми, но инсталирахме първите две от дългия
списък – ShopSavvy Barcode Scanner и Barcode Scanner за Android. И двете са безплатни. Ще ви представим по-подробно само първата, защото принципът им на работа е сходен, пък и информацията, до която се достига, е една и съща – намиращата се в Глобалната мрежа за синхронизация на данни.

ShopSavvy Barcode Scanner

След инсталиране на приложението с помощта на камерата от мобилния си телефон, снимайте произволен баркод от опаковката на дадена стока. При самото заснемане на екрана на телефона ви ще се появи червена линия, приличаща на светлината от баркод четците от магазините. След като разчитането приключи, автоматично ще бъдете прехвърлени в базата данни, намираща се на сайта code.google.com. На екрана освен информация за стоката, ще се изведе и списък с местата, откъдето
тя би могла да бъде закупена в непосредствена близост до мястото, на което се намирате в момента (за България все още не е приложима или ако е, то е за ограничен асортимент от стоки), както и списък на онлайн магазините, където тя се предлага (Amazon, Buy.com, TigerDirect). По този начин освен сравнение в цените между различните магазини, можете да направите и избор кой от тях е най-близко разположен до мястото, където се намирате в момента.За целта е осигурена бърза препратка към мрежата на Google maps). В базата от данни се съдържат над 20 000 търговци и над 20 млн. стоки, като
техният брой непрекъснато се увеличава.

Онлайн баркод четци

Ако не разполагате с подходящ телефон, същата работа бихте могли да свършите и с фотоапарата
си от дома ви. На страницата www.onlinebarcodereader.com можете да откриете онлайн четец на баркодове. С него имате възможност да „разбиете“ всички кодове – EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14, DataBar, Data Matrix, Code 39, Code 128, QR Code и PDF 417. Принципът на работа е много лесен. С вашия фотоапарат заснемате баркода на стоката, която ви интересува. Файлът на изображението трябва да е в един от следните файлови формати за запис на изображения: PNG, JPG, GIF, TIFF или BMP. Редуцирайте размера му до 1 Мбайт и го качете за обработка от бутон Upload File. Натиснете след това Send File. Информацията за продукта ще се появи на монитора на вашия компютър.

Ако не разполагате с фотоапарат, можете да се възползвате от баркод четеца, публикуван на международната страница на GS1: http://gepir.gs1.org/v31/xx/. Отидете в секцията The Global GS1 Electronic Party Information Registry / Search by Barcode (GTIN). В поле Global Trade Item Number трябва да въведете цифрите, стоящи под самия баркод. За тест използвахме баркода на кутия с цигари. След това натиснете бутон Search. Мигновено ще се появи наличната информация за конкретния продукт
директно от централния офис на GS1.

Онлайн баркод генератор

Ако след изчитането на тази статия ви се прииска да си създадете свой собствен баркод, който да добавите към документите си, можете да опитате на www.motovia.com/free-online-barcode-generator. С негова помощ имате възможност да кодирате дори и думи. В поле Barcode Format определете вида на баркода, който искате да използвате. В Data въведете числата или буквите, които ще кодирате. Накрая натиснете Submit, за да генерирате изображение.

На пазара има много безплатни или платени баркод генератори, които можете да използвате, за да закодирате дадена информация, но за да сте легитимни, трябва да се регистрирате в GS1.

В заключение можем само да отправим препоръка към българските производители и търговци да направят една малка инвестиция, за да върнат потребителите в магазините и да се справят с фалшификациите, защото това е начинът на правене на бизнес през XXI век.

 

 
09.09.2011.
Автор: Диляна Чохаджиева
1 Коментари
Таг :

Практика

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Коментари1Добави коментар

  • pnv02.04.2013 10.56ч.

    Добра статия! Линкът към баркод генератора, обаче, не работи. Ето един още по-добър безплатен онлайн баркод генератор: http://www.pvladov.com/p/barcode-generator.html Предимството му е, че освен да генерира баркода, дава и допълнителна информация за него, например страната производител.

Добави коментар